Кризата, пред която сме изправени сега, е само едно от измеренията на по-голямата криза, продължаваща вече доста време – говорили сме си много за топящото се биоразнообразие, топящите се ледници, топящото се доверие на хората към индустриално произведената храна.

Днешната криза дойде бързо и ни накара да подскочим от удобните си дивани, да си сложим маски и ръкавици и да се върнем по диваните, които вече не ни се струват толкова удобни. Много от нас потънаха в тревога и депресия, докато денонощно следяха кривата на статистиката и стряскащите, но често извадени от контекст, числа. Строги хора размахаха заплашително пръст от екрана, а в същото време групи „смелчаци“ започнаха да се подиграват на целия излишен, според тях, шум.

Но.

Има и още една група хора, надяваме се най-многобройната. Тези хора, които и преди и след тази криза вършат нещата. Тези, които не чакат животът да им се случи, а си го създават. Които знаят добре, че смелостта не е в това да не се страхуваш от нищо, а да се изправиш пред страха си и да го преодолееш. Да бъдеш отговорен към себе си, към близките си и към цялата общност. Да правиш нещата така, както смяташ, че е правилно, но и без да пречиш на всички останали.

В тази група от истински герои на времето влизат всички наши колеги, фермери, производители и партньори. Те са силни, смели и дейни мъже и жени, които стават сутрин рано и заравят ръцете си в почвата, посяват днес семената, които утре се превръщат в живот и здраве за всички нас. Това са хора, които подхождат с еднаква любов към своите семейства, към своите стопанства и към живота изобщо.

Имаме да ви кажем нещо – на всички вас, които ще минете с достойнство през всяко изпитание и ще продължите да правите това, което винаги сте правили – да създавате.

Благодарим ви!

Имаме да кажем нещо и на всички останали наши приятели.

Сега е моментът да посеем нещо. Може да е леха с домати или боб.

Може да е малко добрина. Една усмивка. Надежда.

Защото смисълът на живота е в това той да продължи.

Бъдете живи и здрави.

Бъдете заедно.